Aug 18, 2011, 12:12 AM

Дръзко 

  Poetry » Love
725 0 14

Докога двама с теб ще се лъжем,

че съм силна без теб, ти – без мен?

Ще отмине и този ден тъжен,

онемял и ужасно смутен.

 

Докога ще живеем сред спомени,

в миг случаен, родени звезди,

Щом в небето им с вик ще прогонваме

най-горещите наши мечти?

 

И е страшно... дори не признаваме,

че живеем със теб в самота.

И живота си някак чертаем все ,

и копнеем добри  чудеса?

 

Премълчаните наши любови

ни превръщат във неми светци.

Онемяват звездите, готови

да валят и в живота, нали?

 

И светът е неистово влюбен

гледа дръзко, днес с твойте очи.

И какво, че е малко учуден

щом умее с любов да вали?

 

 

 

 

 

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??