Дръзко
Докога двама с теб ще се лъжем,
че съм силна без теб, ти – без мен?
Ще отмине и този ден тъжен,
онемял и ужасно смутен.
Докога ще живеем сред спомени,
в миг случаен, родени звезди,
Щом в небето им с вик ще прогонваме
най-горещите наши мечти?
И е страшно... дори не признаваме,
че живеем със теб в самота.
И живота си някак чертаем все ,
и копнеем добри чудеса?
Премълчаните наши любови
ни превръщат във неми светци.
Онемяват звездите, готови
да валят и в живота, нали?
И светът е неистово влюбен
гледа дръзко, днес с твойте очи.
И какво, че е малко учуден
щом умее с любов да вали?
© Йорданка Господинова All rights reserved.
