ДУЕЛ
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...
Останал сам и грешник съм, и Бог...
Дали ще мога всичко да отсъдя?
Далече е животът и жесток,
крещящи птици островите пъдят...
От тътена на морските вълни
отправени към моя рай - нарочен
дочувам шепот от безброй жени:
"Награда е това, че си заточен..."
Сам налапвам на честта цевта,
спусъка натискам необмислено,
хвърлям се орисан в тъмната вода
да ме погълне като част от истината...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados