valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
11 апр. 2007 г., 21:48

ДУЕЛ 

  Поэзия
538 0 4
Моят остров чужд ли е за теб?
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...

Останал сам и грешник съм, и Бог...
Дали ще мога всичко да отсъдя?
Далече е животът и жесток,
крещящи птици островите пъдят...

От тътена на морските вълни
отправени към моя рай - нарочен
дочувам шепот от безброй жени:
"Награда е това, че си заточен..."

Сам налапвам на честта цевта,
спусъка натискам необмислено,
хвърлям се орисан в тъмната вода
да ме погълне като част от истината...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Много хубав стих, Вальо!!! Не се подавай на унието!!! Поздрави!!!
  • "хвърлям се орисан в тъмната вода
    да ме погълне като част от истината..."
    Мъжки, силен стих!
    Дуел със себе си, така го разбрах.
    Мъдро и много хубаво!
    Ех, поете...
  • как стои въпросът с необитаемите острови...има ли поне още един?(опит за шега).
    а стихотворението го почувствах силно... вероятно настроението ми е сходно.
    поздрав!
Предложения
: ??:??