11 апр. 2007 г., 21:48

ДУЕЛ

707 0 4
Моят остров чужд ли е за теб?
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...

Останал сам и грешник съм, и Бог...
Дали ще мога всичко да отсъдя?
Далече е животът и жесток,
крещящи птици островите пъдят...

От тътена на морските вълни
отправени към моя рай - нарочен
дочувам шепот от безброй жени:
"Награда е това, че си заточен..."

Сам налапвам на честта цевта,
спусъка натискам необмислено,
хвърлям се орисан в тъмната вода
да ме погълне като част от истината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Много хубав стих, Вальо!!! Не се подавай на унието!!! Поздрави!!!
  • "хвърлям се орисан в тъмната вода
    да ме погълне като част от истината..."
    Мъжки, силен стих!
    Дуел със себе си, така го разбрах.
    Мъдро и много хубаво!
    Ех, поете...
  • как стои въпросът с необитаемите острови...има ли поне още един?(опит за шега).
    а стихотворението го почувствах силно... вероятно настроението ми е сходно.
    поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...