Apr 11, 2007, 9:48 PM

ДУЕЛ

  Poetry
705 0 4
Моят остров чужд ли е за теб?
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...

Останал сам и грешник съм, и Бог...
Дали ще мога всичко да отсъдя?
Далече е животът и жесток,
крещящи птици островите пъдят...

От тътена на морските вълни
отправени към моя рай - нарочен
дочувам шепот от безброй жени:
"Награда е това, че си заточен..."

Сам налапвам на честта цевта,
спусъка натискам необмислено,
хвърлям се орисан в тъмната вода
да ме погълне като част от истината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Много хубав стих, Вальо!!! Не се подавай на унието!!! Поздрави!!!
  • "хвърлям се орисан в тъмната вода
    да ме погълне като част от истината..."
    Мъжки, силен стих!
    Дуел със себе си, така го разбрах.
    Мъдро и много хубаво!
    Ех, поете...
  • как стои въпросът с необитаемите острови...има ли поне още един?(опит за шега).
    а стихотворението го почувствах силно... вероятно настроението ми е сходно.
    поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...