7 oct 2010, 19:42

Дух

  Poesía » Civil
720 1 3

              Дух

Изгубени във времето вървим.
Мами ни пламъче далечно.
Духът човешки непредвидим
себе си търси - търси вечно.

Посрещаме с вик живота,
вечно бързаме - няма време.
Със загадъчна усмивка
доброто и злото береме.

През мрака търсим светлина.
Доброто искаме да победи.
Жестока е тази борба.
Често злото до него върви.

Духът ни нощ и ден крещи.
Напред, напред ще се върви!
Ще минеш! Мрака ти стопи!
На бъдещето вяра остави!

Падаме, ставаме, вървим.
Вярваме ние в любовта.
Накрая - миг непобедим.
Духа ни грабва вечността.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...