Oct 7, 2010, 7:42 PM

Дух 

  Poetry » Civilian
521 1 3

              Дух

Изгубени във времето вървим.
Мами ни пламъче далечно.
Духът човешки непредвидим
себе си търси - търси вечно.

Посрещаме с вик живота,
вечно бързаме - няма време.
Със загадъчна усмивка
доброто и злото береме.

През мрака търсим светлина.
Доброто искаме да победи.
Жестока е тази борба.
Често злото до него върви.

Духът ни нощ и ден крещи.
Напред, напред ще се върви!
Ще минеш! Мрака ти стопи!
На бъдещето вяра остави!

Падаме, ставаме, вървим.
Вярваме ние в любовта.
Накрая - миг непобедим.
Духа ни грабва вечността.


© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??