Дух
707
1
3
Дух
Изгубени във времето вървим.
Мами ни пламъче далечно.
Духът човешки непредвидим
себе си търси - търси вечно.
Посрещаме с вик живота,
вечно бързаме - няма време.
Със загадъчна усмивка
доброто и злото береме.
През мрака търсим светлина.
Доброто искаме да победи.
Жестока е тази борба.
Често злото до него върви.
Духът ни нощ и ден крещи.
Напред, напред ще се върви!
Ще минеш! Мрака ти стопи!
На бъдещето вяра остави!
Падаме, ставаме, вървим.
Вярваме ние в любовта.
Накрая - миг непобедим.
Духа ни грабва вечността.
© Пепа Йорданова All rights reserved.
