16 may 2009, 15:37

Духовна храна

1.2K 0 5


"Всеки ден прикотквам смисъла,
моля го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи."

Мария Донева


С думи мога вой да вия.
Мога да въздигна храм.
(Е, не чак като Мария,
но признайте - нейде там?)
Тази фраза да дочуя,
до небе ще се възрадвам!
Като вино ще съм руен!
Величав - като балада!
Ще забравя как невидимо
в нея болката кръжи,
че добро - ако го има -
на Марии се дължи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбрах те правилно,
    но и аз може би трябваше да сложа името в кавички!
  • petinka67 (Петя Кръстева) 16-05-2009г. 18:17
    Няма как да не се впечатли човек!
    Макар да не съм Мария...
    Макар да ми се струва напълно ясно, и от коментарите да личи, че добре е разбрано, да уточня все пак, че името "Мария" е използвано тук като събирателен образ на женското начало в живота.Но ако бях го изписал директно("че добро - ако го има -/на жената се дължи", според моите разбирания би повлияло зле на "магията", която всеки художествен текст трябва да носи. Доколко аз и тук съм я постинал е работа да прецени на любезния читател, но се опитах.
  • Няма как да не се впечатли човек!
    Макар да не съм Мария...
  • Без думи съм.Страхотен стих!Поздравления!
  • ... "Ясно, красиво, с малко думи"... Философия,извлечена от простичките неща! Чета те с удоволствие.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...