16.05.2009 г., 15:37

Духовна храна

1.2K 0 5


"Всеки ден прикотквам смисъла,
моля го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи."

Мария Донева


С думи мога вой да вия.
Мога да въздигна храм.
(Е, не чак като Мария,
но признайте - нейде там?)
Тази фраза да дочуя,
до небе ще се възрадвам!
Като вино ще съм руен!
Величав - като балада!
Ще забравя как невидимо
в нея болката кръжи,
че добро - ако го има -
на Марии се дължи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбрах те правилно,
    но и аз може би трябваше да сложа името в кавички!
  • petinka67 (Петя Кръстева) 16-05-2009г. 18:17
    Няма как да не се впечатли човек!
    Макар да не съм Мария...
    Макар да ми се струва напълно ясно, и от коментарите да личи, че добре е разбрано, да уточня все пак, че името "Мария" е използвано тук като събирателен образ на женското начало в живота.Но ако бях го изписал директно("че добро - ако го има -/на жената се дължи", според моите разбирания би повлияло зле на "магията", която всеки художествен текст трябва да носи. Доколко аз и тук съм я постинал е работа да прецени на любезния читател, но се опитах.
  • Няма как да не се впечатли човек!
    Макар да не съм Мария...
  • Без думи съм.Страхотен стих!Поздравления!
  • ... "Ясно, красиво, с малко думи"... Философия,извлечена от простичките неща! Чета те с удоволствие.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...