16.05.2009 г., 15:37 ч.
Духовна храна
"Всеки ден прикотквам смисъла,
моля го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи."
Мария Донева
С думи мога вой да вия.
Мога да въздигна храм.
(Е, не чак като Мария,
но признайте - нейде там?)
Тази фраза да дочуя,
до небе ще се възрадвам!
Като вино ще съм руен!
Величав - като балада!
Ще забравя как невидимо
в нея болката кръжи,
че добро - ако го има -
на Марии се дължи.
© Александър Белчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
petinka67 (Петя Кръстева) 16-05-2009г. 18:17
Няма как да не се впечатли човек!
Макар да не съм Мария...
Макар да ми се струва напълно ясно, и от коментарите да личи, че добре е разбрано, да уточня все пак, че името "Мария" е използвано тук като събирателен образ на женското начало в живота.Но ако бях го изписал директно("че добро - ако го има -/на жената се дължи"
, според моите разбирания би повлияло зле на "магията", която всеки художествен текст трябва да носи. Доколко аз и тук съм я постинал е работа да прецени на любезния читател, но се опитах. -
Няма как да не се впечатли човек!
Макар да не съм Мария... -
Без думи съм.Страхотен стих!Поздравления!
-
... "Ясно, красиво, с малко думи"... Философия,извлечена от простичките неща! Чета те с удоволствие.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но и аз може би трябваше да сложа името в кавички!