16.05.2009 г., 15:37

Духовна храна

1.2K 0 5


"Всеки ден прикотквам смисъла,
моля го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи."

Мария Донева


С думи мога вой да вия.
Мога да въздигна храм.
(Е, не чак като Мария,
но признайте - нейде там?)
Тази фраза да дочуя,
до небе ще се възрадвам!
Като вино ще съм руен!
Величав - като балада!
Ще забравя как невидимо
в нея болката кръжи,
че добро - ако го има -
на Марии се дължи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбрах те правилно,
    но и аз може би трябваше да сложа името в кавички!
  • petinka67 (Петя Кръстева) 16-05-2009г. 18:17
    Няма как да не се впечатли човек!
    Макар да не съм Мария...
    Макар да ми се струва напълно ясно, и от коментарите да личи, че добре е разбрано, да уточня все пак, че името "Мария" е използвано тук като събирателен образ на женското начало в живота.Но ако бях го изписал директно("че добро - ако го има -/на жената се дължи", според моите разбирания би повлияло зле на "магията", която всеки художествен текст трябва да носи. Доколко аз и тук съм я постинал е работа да прецени на любезния читател, но се опитах.
  • Няма как да не се впечатли човек!
    Макар да не съм Мария...
  • Без думи съм.Страхотен стих!Поздравления!
  • ... "Ясно, красиво, с малко думи"... Философия,извлечена от простичките неща! Чета те с удоволствие.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...