"Всеки ден прикотквам смисъла,
моля го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи."
Мария Донева
С думи мога вой да вия.
Мога да въздигна храм.
(Е, не чак като Мария,
но признайте - нейде там?)
Тази фраза да дочуя,
до небе ще се възрадвам!
Като вино ще съм руен!
Величав - като балада!
Ще забравя как невидимо
в нея болката кръжи,
че добро - ако го има -
на Марии се дължи.
© Александър Белчев All rights reserved.
, според моите разбирания би повлияло зле на "магията", която всеки художествен текст трябва да носи. Доколко аз и тук съм я постинал е работа да прецени на любезния читател, но се опитах.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
