16 мая 2009 г., 15:37

Духовна храна

1.2K 0 5


"Всеки ден прикотквам смисъла,
моля го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи."

Мария Донева


С думи мога вой да вия.
Мога да въздигна храм.
(Е, не чак като Мария,
но признайте - нейде там?)
Тази фраза да дочуя,
до небе ще се възрадвам!
Като вино ще съм руен!
Величав - като балада!
Ще забравя как невидимо
в нея болката кръжи,
че добро - ако го има -
на Марии се дължи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбрах те правилно,
    но и аз може би трябваше да сложа името в кавички!
  • petinka67 (Петя Кръстева) 16-05-2009г. 18:17
    Няма как да не се впечатли човек!
    Макар да не съм Мария...
    Макар да ми се струва напълно ясно, и от коментарите да личи, че добре е разбрано, да уточня все пак, че името "Мария" е използвано тук като събирателен образ на женското начало в живота.Но ако бях го изписал директно("че добро - ако го има -/на жената се дължи", според моите разбирания би повлияло зле на "магията", която всеки художествен текст трябва да носи. Доколко аз и тук съм я постинал е работа да прецени на любезния читател, но се опитах.
  • Няма как да не се впечатли човек!
    Макар да не съм Мария...
  • Без думи съм.Страхотен стих!Поздравления!
  • ... "Ясно, красиво, с малко думи"... Философия,извлечена от простичките неща! Чета те с удоволствие.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...