checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
16 oct 2009, 10:37

Духът 

  Poesía
477 0 7

То беше отдавна. То беше мечта.
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.

Ръцете й мамеха - бели мъгли.
Кървави устни... как ме плени..
Лицето закрила със тъмна коса.
Нежно видение. Тиха тъга.

Светлик неочакван нощта покори
и моята гостенка в миг изпари.
Навлезе денят във стаята с плам
и сякаш без думи дочух говор ням:

"То беше отдавна. То беше мечта.
Лекува, знай, времето... Ще мине това..."

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??