16 окт. 2009 г., 10:37

Духът 

  Поэзия
476 0 7

То беше отдавна. То беше мечта.
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.

Ръцете й мамеха - бели мъгли.
Кървави устни... как ме плени..
Лицето закрила със тъмна коса.
Нежно видение. Тиха тъга.

Светлик неочакван нощта покори
и моята гостенка в миг изпари.
Навлезе денят във стаята с плам
и сякаш без думи дочух говор ням:

"То беше отдавна. То беше мечта.
Лекува, знай, времето... Ще мине това..."

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??