То беше отдавна. То беше мечта.
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.
Ръцете й мамеха - бели мъгли.
Кървави устни... как ме плени..
Лицето закрила със тъмна коса.
Нежно видение. Тиха тъга.
Светлик неочакван нощта покори
и моята гостенка в миг изпари.
Навлезе денят във стаята с плам
и сякаш без думи дочух говор ням:
"То беше отдавна. То беше мечта.
Лекува, знай, времето... Ще мине това..."
© Стефка Крушарова All rights reserved.
Някъде така бях прочела
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
