Oct 16, 2009, 10:37 AM

Духът 

  Poetry
523 0 7

То беше отдавна. То беше мечта.
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.

Ръцете й мамеха - бели мъгли.
Кървави устни... как ме плени..
Лицето закрила със тъмна коса.
Нежно видение. Тиха тъга.

Светлик неочакван нощта покори
и моята гостенка в миг изпари.
Навлезе денят във стаята с плам
и сякаш без думи дочух говор ням:

"То беше отдавна. То беше мечта.
Лекува, знай, времето... Ще мине това..."

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??