ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
25 144
11 oct 2017, 1:32  

Духът на генерала 

  Poesía » Odas y poemas, Otra
950 3 11

Там във Добруджа, в свещената земя

разкъсвана безмилостно от ветровете 

познала гнет, напоена със кръвта 

на жертвите посечени от враговете,

там един въпрос покой не дава

един въпрос витае във ноща

един въпрос без отговор остава:

Дали достойни сме за подвига на генерала?

 

Онзи генерал – на който Бог му е свидетел

че има верую едничко 

за родината готов е да умре

и поставя България над всичко. 

Той води конница непобедима

пред тътена и рухват бастиони

видели знамето със трите лъва 

позорно бягат казашки ескадрони. 

 

Днес още легендата разказва 

за призрачен ездач със черен като демон кон

който от мъгли и кал възкръсва

и броди, следван от безсмъртен легион.

И тръпнат костите на враговете 

потънали в земята посивяла 

безмълвни са дори и боговете 

и славят духа на генерала. 

© Живко Димитров Todos los derechos reservados

Посветено на генерал Иван Колев и на времената, когато генералите ни бяха генерали. Сега са политици. 

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??