Духът на генерала
Там във Добруджа, в свещената земя
разкъсвана безмилостно от ветровете
познала гнет, напоена със кръвта
на жертвите посечени от враговете,
там един въпрос покой не дава
един въпрос витае във ноща
един въпрос без отговор остава:
Дали достойни сме за подвига на генерала?
Онзи генерал – на който Бог му е свидетел
че има верую едничко
за родината готов е да умре
и поставя България над всичко.
Той води конница непобедима
пред тътена и рухват бастиони
видели знамето със трите лъва
позорно бягат казашки ескадрони.
Днес още легендата разказва
за призрачен ездач със черен като демон кон
който от мъгли и кал възкръсва
и броди, следван от безсмъртен легион.
И тръпнат костите на враговете
потънали в земята посивяла
безмълвни са дори и боговете
и славят духа на генерала.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Димитров Все права защищены
