6 sept 2015, 9:40

Духът на Караджата

  Poesía » Otra
752 0 6

 

 

Духът на Караджата

 

Историята има тайни бездни,

погребва в тях Животът на Земята-

държавата ни може да изчезне,

но жив ще е „Духът на Караджата”...

 

Ще броди той в балканските усои

да търси там и българското племе,

продало лесно корените свои

и тъй само лишило се от Време...

 

Дори и самодивите тогава,

(изчезнали отдавна), ще ги няма:

и кой със билки в горската дъбрава

юнаку ще превърже люта рана!...

 

Но даже вече да е с име ново-

Балканът в стари спомени унесен

за друго време: приказно, сурово-

ще пее пак „хайдушката си песен”...

 

...А... може да изчезне и видът ни

сам дръзнал с Боговете си да спори,

и абстинентно пожелал да стъпи

на техните свещени територии!...

 

Коста Качев,

06.09.2015.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смятам, че това стихотворение е едно дълбоко и вълнуващо послание към всички поколения. По старите да се замислим къде сбъркахме за да се стигне до тук, а младите, какво не трябва да правят за да остане жив за нас и за тях духът на Караджата тук и сега и във всички векове.
  • Честит шести септември и от мен и поздравления за този стих Коста!
  • Честит Празник - Шести септември!

    С достойни думи показваш дълбоките корени на българския род, с които България ще пребъде във вековете!

    Поклон пред перото ти, Поете!
  • Прости ми, Коста, като те гледам бачо си ми, ама не може, брате,на тая възраст да пишем за песимизъм! Точно ние сме хората, които на тия млади, жизнени българи, останали в България да даваме кураж и подтик към това да работят, да се плодят, за да е има България! Към Евелина.Балканът пак ще пее хайдушка песен! Той ще е пее, но пришълците дали ще разбират езикът??? Поздрави Коста!
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,ДОКТОРЕ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АКТУАЛНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...