6 sept 2015, 9:40

Духът на Караджата

  Poesía » Otra
750 0 6

 

 

Духът на Караджата

 

Историята има тайни бездни,

погребва в тях Животът на Земята-

държавата ни може да изчезне,

но жив ще е „Духът на Караджата”...

 

Ще броди той в балканските усои

да търси там и българското племе,

продало лесно корените свои

и тъй само лишило се от Време...

 

Дори и самодивите тогава,

(изчезнали отдавна), ще ги няма:

и кой със билки в горската дъбрава

юнаку ще превърже люта рана!...

 

Но даже вече да е с име ново-

Балканът в стари спомени унесен

за друго време: приказно, сурово-

ще пее пак „хайдушката си песен”...

 

...А... може да изчезне и видът ни

сам дръзнал с Боговете си да спори,

и абстинентно пожелал да стъпи

на техните свещени територии!...

 

Коста Качев,

06.09.2015.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смятам, че това стихотворение е едно дълбоко и вълнуващо послание към всички поколения. По старите да се замислим къде сбъркахме за да се стигне до тук, а младите, какво не трябва да правят за да остане жив за нас и за тях духът на Караджата тук и сега и във всички векове.
  • Честит шести септември и от мен и поздравления за този стих Коста!
  • Честит Празник - Шести септември!

    С достойни думи показваш дълбоките корени на българския род, с които България ще пребъде във вековете!

    Поклон пред перото ти, Поете!
  • Прости ми, Коста, като те гледам бачо си ми, ама не може, брате,на тая възраст да пишем за песимизъм! Точно ние сме хората, които на тия млади, жизнени българи, останали в България да даваме кураж и подтик към това да работят, да се плодят, за да е има България! Към Евелина.Балканът пак ще пее хайдушка песен! Той ще е пее, но пришълците дали ще разбират езикът??? Поздрави Коста!
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,ДОКТОРЕ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АКТУАЛНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...