6 сент. 2015 г., 09:40

Духът на Караджата

753 0 6

 

 

Духът на Караджата

 

Историята има тайни бездни,

погребва в тях Животът на Земята-

държавата ни може да изчезне,

но жив ще е „Духът на Караджата”...

 

Ще броди той в балканските усои

да търси там и българското племе,

продало лесно корените свои

и тъй само лишило се от Време...

 

Дори и самодивите тогава,

(изчезнали отдавна), ще ги няма:

и кой със билки в горската дъбрава

юнаку ще превърже люта рана!...

 

Но даже вече да е с име ново-

Балканът в стари спомени унесен

за друго време: приказно, сурово-

ще пее пак „хайдушката си песен”...

 

...А... може да изчезне и видът ни

сам дръзнал с Боговете си да спори,

и абстинентно пожелал да стъпи

на техните свещени територии!...

 

Коста Качев,

06.09.2015.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смятам, че това стихотворение е едно дълбоко и вълнуващо послание към всички поколения. По старите да се замислим къде сбъркахме за да се стигне до тук, а младите, какво не трябва да правят за да остане жив за нас и за тях духът на Караджата тук и сега и във всички векове.
  • Честит шести септември и от мен и поздравления за този стих Коста!
  • Честит Празник - Шести септември!

    С достойни думи показваш дълбоките корени на българския род, с които България ще пребъде във вековете!

    Поклон пред перото ти, Поете!
  • Прости ми, Коста, като те гледам бачо си ми, ама не може, брате,на тая възраст да пишем за песимизъм! Точно ние сме хората, които на тия млади, жизнени българи, останали в България да даваме кураж и подтик към това да работят, да се плодят, за да е има България! Към Евелина.Балканът пак ще пее хайдушка песен! Той ще е пее, но пришълците дали ще разбират езикът??? Поздрави Коста!
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,ДОКТОРЕ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АКТУАЛНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...