6.09.2015 г., 9:40

Духът на Караджата

749 0 6

 

 

Духът на Караджата

 

Историята има тайни бездни,

погребва в тях Животът на Земята-

държавата ни може да изчезне,

но жив ще е „Духът на Караджата”...

 

Ще броди той в балканските усои

да търси там и българското племе,

продало лесно корените свои

и тъй само лишило се от Време...

 

Дори и самодивите тогава,

(изчезнали отдавна), ще ги няма:

и кой със билки в горската дъбрава

юнаку ще превърже люта рана!...

 

Но даже вече да е с име ново-

Балканът в стари спомени унесен

за друго време: приказно, сурово-

ще пее пак „хайдушката си песен”...

 

...А... може да изчезне и видът ни

сам дръзнал с Боговете си да спори,

и абстинентно пожелал да стъпи

на техните свещени територии!...

 

Коста Качев,

06.09.2015.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смятам, че това стихотворение е едно дълбоко и вълнуващо послание към всички поколения. По старите да се замислим къде сбъркахме за да се стигне до тук, а младите, какво не трябва да правят за да остане жив за нас и за тях духът на Караджата тук и сега и във всички векове.
  • Честит шести септември и от мен и поздравления за този стих Коста!
  • Честит Празник - Шести септември!

    С достойни думи показваш дълбоките корени на българския род, с които България ще пребъде във вековете!

    Поклон пред перото ти, Поете!
  • Прости ми, Коста, като те гледам бачо си ми, ама не може, брате,на тая възраст да пишем за песимизъм! Точно ние сме хората, които на тия млади, жизнени българи, останали в България да даваме кураж и подтик към това да работят, да се плодят, за да е има България! Към Евелина.Балканът пак ще пее хайдушка песен! Той ще е пее, но пришълците дали ще разбират езикът??? Поздрави Коста!
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,ДОКТОРЕ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АКТУАЛНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...