20 nov 2021, 14:41

Духът от бутилката

733 0 0

                                      Духът от бутилката

 

 

 

 

Ти близък си ми, излизаш само късно вечерта,

когато отварям и си наливам от бутилката.

Не ми изпълняваш желания като в приказката,

но си моят другар късно вечерта в моята тъга.

 

Сипвам  и на теб от виното в стъклена чаша,

и си говорим за живота и съдбата наша.

Аз на моята, ти за твоята любима ми разказа,

че я има любовта истинската ми доказа.

 

А аз все пиша за нея стихове редя, за любовта,

срещаме се случайно и разделяме се с тъга.

Сега може би и времето е такова незнам,

жените си отидоха и останах с теб но сам.

 

Понякога помагаш ми да пиша своите слова,

довеждаш музата ми, жена красавица една.

Тя е твоята любима, жената от бутилката,

и тя отново ме спасява от голямата тъга.

 

Наздраве приятелю нищо че те няма,

зная че си там високо някъде над мен.

Живота си продължава, борбата е голяма,

това е моят път, друг път за мене няма!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...