Духът от бутилката
Ти близък си ми, излизаш само късно вечерта,
когато отварям и си наливам от бутилката.
Не ми изпълняваш желания като в приказката,
но си моят другар късно вечерта в моята тъга.
Сипвам и на теб от виното в стъклена чаша,
и си говорим за живота и съдбата наша.
Аз на моята, ти за твоята любима ми разказа,
че я има любовта истинската ми доказа.
А аз все пиша за нея стихове редя, за любовта,
срещаме се случайно и разделяме се с тъга.
Сега може би и времето е такова незнам,
жените си отидоха и останах с теб но сам.
Понякога помагаш ми да пиша своите слова,
довеждаш музата ми, жена красавица една.
Тя е твоята любима, жената от бутилката,
и тя отново ме спасява от голямата тъга.
Наздраве приятелю нищо че те няма,
зная че си там високо някъде над мен.
Живота си продължава, борбата е голяма,
това е моят път, друг път за мене няма!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados