20.11.2021 г., 14:41

Духът от бутилката

727 0 0

                                      Духът от бутилката

 

 

 

 

Ти близък си ми, излизаш само късно вечерта,

когато отварям и си наливам от бутилката.

Не ми изпълняваш желания като в приказката,

но си моят другар късно вечерта в моята тъга.

 

Сипвам  и на теб от виното в стъклена чаша,

и си говорим за живота и съдбата наша.

Аз на моята, ти за твоята любима ми разказа,

че я има любовта истинската ми доказа.

 

А аз все пиша за нея стихове редя, за любовта,

срещаме се случайно и разделяме се с тъга.

Сега може би и времето е такова незнам,

жените си отидоха и останах с теб но сам.

 

Понякога помагаш ми да пиша своите слова,

довеждаш музата ми, жена красавица една.

Тя е твоята любима, жената от бутилката,

и тя отново ме спасява от голямата тъга.

 

Наздраве приятелю нищо че те няма,

зная че си там високо някъде над мен.

Живота си продължава, борбата е голяма,

това е моят път, друг път за мене няма!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...