Духът от бутилката

Ти близък си ми, излизаш само късно вечерта,

когато отварям и си наливам от бутилката.

Не ми изпълняваш желания като в приказката,

но си моят другар късно вечерта в моята тъга.

Сипвам  и на теб от виното в стъклена чаша,

и си говорим за живота и съдбата наша.

Аз на моята, ти за твоята любима ми разказа,

че я има любовта истинската ми доказа.

А аз все пиша за нея стихове редя, за любовта,

срещаме се случайно и разделяме се с тъга.

Сега може би и времето е такова незнам,

жените си отидоха и останах с теб но сам.

Понякога помагаш ми да пиша своите слова,

довеждаш музата ми, жена красавица една.

Тя е твоята любима, жената от бутилката,

и тя отново ме спасява от голямата тъга.

Наздраве приятелю нищо че те няма,

зная че си там високо някъде над мен.

Живота си продължава, борбата е голяма,

това е моят път, друг път за мене няма!