20 нояб. 2021 г., 14:41

Духът от бутилката

736 0 0

                                      Духът от бутилката

 

 

 

 

Ти близък си ми, излизаш само късно вечерта,

когато отварям и си наливам от бутилката.

Не ми изпълняваш желания като в приказката,

но си моят другар късно вечерта в моята тъга.

 

Сипвам  и на теб от виното в стъклена чаша,

и си говорим за живота и съдбата наша.

Аз на моята, ти за твоята любима ми разказа,

че я има любовта истинската ми доказа.

 

А аз все пиша за нея стихове редя, за любовта,

срещаме се случайно и разделяме се с тъга.

Сега може би и времето е такова незнам,

жените си отидоха и останах с теб но сам.

 

Понякога помагаш ми да пиша своите слова,

довеждаш музата ми, жена красавица една.

Тя е твоята любима, жената от бутилката,

и тя отново ме спасява от голямата тъга.

 

Наздраве приятелю нищо че те няма,

зная че си там високо някъде над мен.

Живота си продължава, борбата е голяма,

това е моят път, друг път за мене няма!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...