Дулсинея

3 nov 2011, 20:00

Poesía » De amor

1182 0 9

Омръзна ми да вярвам в приказки! Поне

една от тях да беше станала реалност…

Наслушах се за принцове и за коне –

(Конете днес са просто тривиалност…)

Не искам принц! И аз не съм принцеса

и каляската ми не е кръгла тиква …

Пантофките си не изгубих, знам къде са,

макар че боса по съм свикнала.

Не слагам рокли, нося панталон.

Навярно май по мъжки се обличам,

но жената в мен потрепва в стон,

че иска мъж, копнеещ да обича.

И вместо принц, аз искам Дон Кихот

със всичките му глупави пейзажи …

Един такъв да ме побърка от любов,

играта чак да ми разкаже …

Един такъв… Какво ми трябва друго?

Та покрай него чак и аз да полудея …

Но да знам, ще бъда негова съпруга –

обичащата го безумно – Дулсинея.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.