Дулсинея
Омръзна ми да вярвам в приказки! Поне
една от тях да беше станала реалност…
Наслушах се за принцове и за коне –
(Конете днес са просто тривиалност…)
Не искам принц! И аз не съм принцеса
и каляската ми не е кръгла тиква …
Пантофките си не изгубих, знам къде са,
макар че боса по съм свикнала.
Не слагам рокли, нося панталон.
Навярно май по мъжки се обличам,
но жената в мен потрепва в стон,
че иска мъж, копнеещ да обича.
И вместо принц, аз искам Дон Кихот
със всичките му глупави пейзажи …
Един такъв да ме побърка от любов,
играта чак да ми разкаже …
Един такъв… Какво ми трябва друго?
Та покрай него чак и аз да полудея …
Но да знам, ще бъда негова съпруга –
обичащата го безумно – Дулсинея.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
хубаво!
