25 nov 2017, 17:23

Дума

  Poesía
533 0 8

Дума дупка не прави.

Като вода се оттича.

Като мъгла я вятър отвява,

но в душа като въглен остава!

В душата рана прогаря.

Човекът в тебе изгаря!

А може да посее цветя!

Може да му сложи крила!

Дори в нозете да положи света!

Това може тя! Дума една!

Дето тече като вода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога казваме неща, които не трябва. Клко лесно съдим! Тъжно е.
  • Думите извират от нас –
    мислим нещо, изговаряме го и то е вече там,
    където сме го отправили. Даваме това, което имаме
    в себе си и с думите изпращаме съответното послание.
  • Аз не воювам. Аз лекувам. За мен думите са лекарство. Благодаря ти Слънчице. Пак да ми дойдеш!
  • Марго, думите са оръжие! Ако знаеш как да ги използваш, друго не ти трябва! Хубав стих!
  • Приятели, чета в момента една творба на Тери Пратчет. Академик Невиждан. Уверявам ви, че така се забавлявам с неговият избор на думи, диалект, диалози, че ако има някой на близо, ще ме сметне за луда. Та, от там мисълта за силата на думите. Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...