25 nov 2017, 17:23

Дума

  Poesía
537 0 8

Дума дупка не прави.

Като вода се оттича.

Като мъгла я вятър отвява,

но в душа като въглен остава!

В душата рана прогаря.

Човекът в тебе изгаря!

А може да посее цветя!

Може да му сложи крила!

Дори в нозете да положи света!

Това може тя! Дума една!

Дето тече като вода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога казваме неща, които не трябва. Клко лесно съдим! Тъжно е.
  • Думите извират от нас –
    мислим нещо, изговаряме го и то е вече там,
    където сме го отправили. Даваме това, което имаме
    в себе си и с думите изпращаме съответното послание.
  • Аз не воювам. Аз лекувам. За мен думите са лекарство. Благодаря ти Слънчице. Пак да ми дойдеш!
  • Марго, думите са оръжие! Ако знаеш как да ги използваш, друго не ти трябва! Хубав стих!
  • Приятели, чета в момента една творба на Тери Пратчет. Академик Невиждан. Уверявам ви, че така се забавлявам с неговият избор на думи, диалект, диалози, че ако има някой на близо, ще ме сметне за луда. Та, от там мисълта за силата на думите. Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....