15 dic 2018, 1:43

Дума, път, човек и влак 

  Poesía » Filosófica, Civil
612 0 5
Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят.
Чака пътя да посоча, но нима съм мъдър брат?
На перона е готово куче да лети с криле –
хванал старото „Lenovo“, го попитах: „Накъде?“.
Тази хубава чертица я наричаш хоризонт –
лази плачеща женица през живота – вагабонт.
Сам-самин създавам суша и милея през нощта,
вече ми дойде до гуша стар да бъда по душа… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??