thedac (Димитър Драганов)
865 1128
15 дек. 2018 г., 01:43

Дума, път, човек и влак 

  Поэзия » Философская, Гражданская
510 0 5

Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.

Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят.
Чака пътя да посоча, но нима съм мъдър брат?
На перона е готово куче да лети с криле –
хванал старото „Lenovo“, го попитах: „Накъде?“.

Тази хубава чертица я наричаш хоризонт –
лази плачеща женица през живота – вагабонт.
Сам-самин създавам суша и милея през нощта,
вече ми дойде до гуша стар да бъда по душа…

Тишината ми напява за красивите ни дни –
а вселената раздава плам в далечни висини.
Идва моята награда – да дочуя шумен впряг.
Аз обичам тази сряда и бургаския си влак…

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??