thedac (Димитър Драганов)
865 1128
Dec 15, 2018, 1:43 AM

Дума, път, човек и влак 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
511 0 5

Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.

Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят.
Чака пътя да посоча, но нима съм мъдър брат?
На перона е готово куче да лети с криле –
хванал старото „Lenovo“, го попитах: „Накъде?“.

Тази хубава чертица я наричаш хоризонт –
лази плачеща женица през живота – вагабонт.
Сам-самин създавам суша и милея през нощта,
вече ми дойде до гуша стар да бъда по душа…

Тишината ми напява за красивите ни дни –
а вселената раздава плам в далечни висини.
Идва моята награда – да дочуя шумен впряг.
Аз обичам тази сряда и бургаския си влак…

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??