thedac (Димитър Драганов)
873 1129
15.12.2018 г., 1:43 ч.

Дума, път, човек и влак 

  Поезия » Философска, Гражданска
579 0 5

Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.

Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят.
Чака пътя да посоча, но нима съм мъдър брат?
На перона е готово куче да лети с криле –
хванал старото „Lenovo“, го попитах: „Накъде?“.

Тази хубава чертица я наричаш хоризонт –
лази плачеща женица през живота – вагабонт.
Сам-самин създавам суша и милея през нощта,
вече ми дойде до гуша стар да бъда по душа…

Тишината ми напява за красивите ни дни –
а вселената раздава плам в далечни висини.
Идва моята награда – да дочуя шумен впряг.
Аз обичам тази сряда и бургаския си влак…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??