лъвче (Лъки)
122 998
19 feb 2011, 14:03

Думам ти, Дяконе 

  Poesía » Civil
1015 1 11

На гроба ти, Дяконе,

днес гарван не грачи.

Други гарвани вадят

незатворените твои очи,

забравили

Родина що значи,

народа продават

за жълти пари.

Но този народ, Дяконе,

в душата си

стори ти църква.

Името ти нощем шепти.

Кога надеждата му изтлява и свършва,

сили събира от дръзките твои черти.

Днес няма, Дяконе, кой да ни води.

Псевдоводачи и псевдомъже

кирливи ризи премятат

и безочливо грабят,

кой колко сбере.

А народът, Дяконе,

помни

как глава пред изедника ти не склони.

Как хляба и ножа превърна в икони,

за благото ни как себе си курбан подари.

 

Февруари

ледено гали

души, побелели от студ.

Kамбана буди съня ни -

Дякона се усмихва,

прощава

и показва ни верния път.

 

© Лъки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??