Думам ти, Дяконе
На гроба ти, Дяконе,
днес гарван не грачи.
Други гарвани вадят
незатворените твои очи,
забравили
Родина що значи,
народа продават
за жълти пари.
Но този народ, Дяконе,
в душата си
стори ти църква.
Името ти нощем шепти.
Кога надеждата му изтлява и свършва,
сили събира от дръзките твои черти.
Днес няма, Дяконе, кой да ни води.
Псевдоводачи и псевдомъже
кирливи ризи премятат
и безочливо грабят,
кой колко сбере.
А народът, Дяконе,
помни
как глава пред изедника ти не склони.
Как хляба и ножа превърна в икони,
за благото ни как себе си курбан подари.
Февруари
ледено гали
души, побелели от студ.
Kамбана буди съня ни -
Дякона се усмихва,
прощава
и показва ни верния път.
© Лъки All rights reserved.
