2 abr 2016, 17:32

(думата, която не смея да изричам)

  Poesía
743 0 5

Под кожата ми влизаш! С всяка дума...

Със всяко мое затруднено вдишване...

Заради теб съм странна, неразумна...

Опитвам се да бягам, но... излишно е.

Объркана, обсебена... се рея

в примамлив свят с летящи пеперуди...

Името ти да изрека не смея!

По дяволите! Ние с теб сме луди! 

Нататък няма дума да отроня!

(я буква, я ума си ще загубя...)

От мислите си как да те изгоня? 

Не го ли сторя, знам, че ще се  вл...

 

Павлина Соколова

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...