2 апр. 2016 г., 17:32

(думата, която не смея да изричам)

736 0 5

Под кожата ми влизаш! С всяка дума...

Със всяко мое затруднено вдишване...

Заради теб съм странна, неразумна...

Опитвам се да бягам, но... излишно е.

Объркана, обсебена... се рея

в примамлив свят с летящи пеперуди...

Името ти да изрека не смея!

По дяволите! Ние с теб сме луди! 

Нататък няма дума да отроня!

(я буква, я ума си ще загубя...)

От мислите си как да те изгоня? 

Не го ли сторя, знам, че ще се  вл...

 

Павлина Соколова

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...