2.04.2016 г., 17:32

(думата, която не смея да изричам)

735 0 5

Под кожата ми влизаш! С всяка дума...

Със всяко мое затруднено вдишване...

Заради теб съм странна, неразумна...

Опитвам се да бягам, но... излишно е.

Объркана, обсебена... се рея

в примамлив свят с летящи пеперуди...

Името ти да изрека не смея!

По дяволите! Ние с теб сме луди! 

Нататък няма дума да отроня!

(я буква, я ума си ще загубя...)

От мислите си как да те изгоня? 

Не го ли сторя, знам, че ще се  вл...

 

Павлина Соколова

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...