10 feb 2007, 0:39

Думи

  Poesía
786 1 5

 

 

 

Искам днес да седна и да пиша,

да изпълня листа със графитен цвят,

думи, които да усещаш и да вдишваш,

думи с вкус на млечен шоколад,

думи, от които да се смееш,

думи, от които да боли,

с някои в небето да се рееш,

с други да се давиш в бедствени води.

 

Искам да изкарам всичко скрито вътре,

и тъмното и ослепителната светлина,

и това, отдавна що е мъртво,

и тепърва раждащите се, прохождащи неща,

искам да разлея множество от мисли,

да закрия бялото на твърдата хартия,

от думите дърво да се разлисти,

подхранвано и с радост, и с мория.

 

Искам със синджир от тежки думи,

и минало и бъдеще да свържа,

за чакащи, за извървяни вече друми,

мисли застояли от ума си да изстържа,

искам днес да седна и да пиша,

със натежалия молив - олово,

да жуля листа бял с камшика,

от думички сурови, и на голо.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви.
  • Браво, Деяне!
    Поздрави за стиха!
  • Ти го умееш много добре!!! Ще напишеш своите стихове. Поздрави, Деяне!!!
  • стърженето е умно, но грозно,
    римичките добри, а ритъма зъл,
    поздрави сърдечни,
    препоръки само със рецепта...

  • Поздравления, много михаресва как си го написал.Добре редиш римичките!
    Продължавай все така

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...