Думи
Искам днес да седна и да пиша,
да изпълня листа със графитен цвят,
думи, които да усещаш и да вдишваш,
думи с вкус на млечен шоколад,
думи, от които да се смееш,
думи, от които да боли,
с някои в небето да се рееш,
с други да се давиш в бедствени води.
Искам да изкарам всичко скрито вътре,
и тъмното и ослепителната светлина,
и това, отдавна що е мъртво,
и тепърва раждащите се, прохождащи неща,
искам да разлея множество от мисли,
да закрия бялото на твърдата хартия,
от думите дърво да се разлисти,
подхранвано и с радост, и с мория.
Искам със синджир от тежки думи,
и минало и бъдеще да свържа,
за чакащи, за извървяни вече друми,
мисли застояли от ума си да изстържа,
искам днес да седна и да пиша,
със натежалия молив - олово,
да жуля листа бял с камшика,
от думички сурови, и на голо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
