Feb 10, 2007, 12:39 AM

Думи

  Poetry
782 1 5

 

 

 

Искам днес да седна и да пиша,

да изпълня листа със графитен цвят,

думи, които да усещаш и да вдишваш,

думи с вкус на млечен шоколад,

думи, от които да се смееш,

думи, от които да боли,

с някои в небето да се рееш,

с други да се давиш в бедствени води.

 

Искам да изкарам всичко скрито вътре,

и тъмното и ослепителната светлина,

и това, отдавна що е мъртво,

и тепърва раждащите се, прохождащи неща,

искам да разлея множество от мисли,

да закрия бялото на твърдата хартия,

от думите дърво да се разлисти,

подхранвано и с радост, и с мория.

 

Искам със синджир от тежки думи,

и минало и бъдеще да свържа,

за чакащи, за извървяни вече друми,

мисли застояли от ума си да изстържа,

искам днес да седна и да пиша,

със натежалия молив - олово,

да жуля листа бял с камшика,

от думички сурови, и на голо.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви.
  • Браво, Деяне!
    Поздрави за стиха!
  • Ти го умееш много добре!!! Ще напишеш своите стихове. Поздрави, Деяне!!!
  • стърженето е умно, но грозно,
    римичките добри, а ритъма зъл,
    поздрави сърдечни,
    препоръки само със рецепта...

  • Поздравления, много михаресва как си го написал.Добре редиш римичките!
    Продължавай все така

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...