10 may 2018, 22:38

Думи 

  Poesía
240 2 2

В тъмното 

думите ти като 
мълчаливи блесни
потъват у мене 
и слънчасват очите ми...
С лепкав поглед  събирам 
мънистени обещания. 
Ахвам като малко момиче 
по слънчеви зайчета. 
Приспивам ги
под главата си 
и чакам да съмне. 
.......... 
Иде денят 
със аларми, 
с тролеи
и прелези, 
с разбъркани думи –
ненужни съмнения. 
Пазя равновесие с мантрата:
 "Името ти, (запетая) обичам те!" 
Мълча, че ми липсваш.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??