10 мая 2018 г., 22:38

Думи

402 2 2

В тъмното 

думите ти като 
мълчаливи блесни
потъват у мене 
и слънчасват очите ми...
С лепкав поглед  събирам 
мънистени обещания. 
Ахвам като малко момиче 
по слънчеви зайчета. 
Приспивам ги
под главата си 
и чакам да съмне. 
.......... 
Иде денят 
със аларми, 
с тролеи
и прелези, 
с разбъркани думи –
ненужни съмнения. 
Пазя равновесие с мантрата:
 "Името ти, (запетая) обичам те!" 
Мълча, че ми липсваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...