10 мая 2018 г., 22:38

Думи

405 2 2

В тъмното 

думите ти като 
мълчаливи блесни
потъват у мене 
и слънчасват очите ми...
С лепкав поглед  събирам 
мънистени обещания. 
Ахвам като малко момиче 
по слънчеви зайчета. 
Приспивам ги
под главата си 
и чакам да съмне. 
.......... 
Иде денят 
със аларми, 
с тролеи
и прелези, 
с разбъркани думи –
ненужни съмнения. 
Пазя равновесие с мантрата:
 "Името ти, (запетая) обичам те!" 
Мълча, че ми липсваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...