Думи

10 мая 2018 г., 22:38

Поэзия

239 2 2

В тъмното

думите ти като
мълчаливи блесни
потъват у мене
и слънчасват очите ми...
С лепкав поглед събирам
мънистени обещания.
Ахвам като малко момиче
по слънчеви зайчета.
Приспивам ги
под главата си
и чакам да съмне.
..........
Иде денят
със аларми,
с тролеи
и прелези,
с разбъркани думи –
ненужни съмнения.
Пазя равновесие с мантрата:
"Името ти, (запетая) обичам те!"
Мълча, че ми липсваш.

Думи

Свързани произведения

Комментарии

Предложения