В тъмното
думите ти като
мълчаливи блесни
потъват у мене
и слънчасват очите ми...
С лепкав поглед събирам
мънистени обещания.
Ахвам като малко момиче
по слънчеви зайчета.
Приспивам ги
под главата си
и чакам да съмне.
..........
Иде денят
със аларми,
с тролеи
и прелези,
с разбъркани думи –
ненужни съмнения.
Пазя равновесие с мантрата:
"Името ти, (запетая) обичам те!"
Мълча, че ми липсваш.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
