May 10, 2018, 10:38 PM

Думи

  Poetry
403 2 2

В тъмното 

думите ти като 
мълчаливи блесни
потъват у мене 
и слънчасват очите ми...
С лепкав поглед  събирам 
мънистени обещания. 
Ахвам като малко момиче 
по слънчеви зайчета. 
Приспивам ги
под главата си 
и чакам да съмне. 
.......... 
Иде денят 
със аларми, 
с тролеи
и прелези, 
с разбъркани думи –
ненужни съмнения. 
Пазя равновесие с мантрата:
 "Името ти, (запетая) обичам те!" 
Мълча, че ми липсваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...