Думи на един пияница

22 may 2018, 23:16

Poesía » De humor

416 1 1

Люлея се, като тръстика

във битието ми – мъгла.

Насмукал съм се със мастика

и остър съм, като игла.

И не признавам ни закони,

и нито устави и ред.

Безсрамно свалям панталони

и си пикая върху плет.

Във кръчмата ми място пазят

във ъгъла на счупен стол,

където паяците лазят

и хваща задника мазол.

И тук изпивам си парите,

и не остава в мене грош.

След туй си драпам макарите...

Защо светът е толкоз лош?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-05-23T11:41:47+03:00

Точ в точ си го описал. Усмихваш, Колич!