Думи на един пияница
Люлея се, като тръстика
във битието ми – мъгла.
Насмукал съм се със мастика
и остър съм, като игла.
И не признавам ни закони,
и нито устави и ред.
Безсрамно свалям панталони
и си пикая върху плет.
Във кръчмата ми място пазят
във ъгъла на счупен стол,
където паяците лазят
и хваща задника мазол.
И тук изпивам си парите,
и не остава в мене грош.
След туй си драпам макарите...
Защо светът е толкоз лош?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
