Думи на един пияница
Люлея се, като тръстика
във битието ми – мъгла.
Насмукал съм се със мастика
и остър съм, като игла.
И не признавам ни закони,
и нито устави и ред.
Безсрамно свалям панталони
и си пикая върху плет.
Във кръчмата ми място пазят
във ъгъла на счупен стол,
където паяците лазят
и хваща задника мазол.
И тук изпивам си парите,
и не остава в мене грош.
След туй си драпам макарите...
Защо светът е толкоз лош?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
