Думи на един пияница

22.05.2018 г., 23:16 ч.

Поезия » Хумористична

501 1 1

Люлея се, като тръстика

във битието ми – мъгла.

Насмукал съм се със мастика

и остър съм, като игла.

И не признавам ни закони,

и нито устави и ред.

Безсрамно свалям панталони

и си пикая върху плет.

Във кръчмата ми място пазят

във ъгъла на счупен стол,

където паяците лазят

и хваща задника мазол.

И тук изпивам си парите,

и не остава в мене грош.

След туй си драпам макарите...

Защо светът е толкоз лош?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-05-23T11:41:47+03:00

Точ в точ си го описал. Усмихваш, Колич!