Думи на един пияница

22 мая 2018 г., 23:16

Поэзия » Юмористическая

461 1 1

Люлея се, като тръстика

във битието ми – мъгла.

Насмукал съм се със мастика

и остър съм, като игла.

И не признавам ни закони,

и нито устави и ред.

Безсрамно свалям панталони

и си пикая върху плет.

Във кръчмата ми място пазят

във ъгъла на счупен стол,

където паяците лазят

и хваща задника мазол.

И тук изпивам си парите,

и не остава в мене грош.

След туй си драпам макарите...

Защо светът е толкоз лош?!