Люлея се, като тръстика
във битието ми – мъгла.
Насмукал съм се със мастика
и остър съм, като игла.
И не признавам ни закони,
и нито устави и ред.
Безсрамно свалям панталони
и си пикая върху плет.
Във кръчмата ми място пазят
във ъгъла на счупен стол,
където паяците лазят
и хваща задника мазол.
И тук изпивам си парите,
и не остава в мене грош.
След туй си драпам макарите...
Защо светът е толкоз лош?!
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
