Думи на мълчание
Когато казваш думи мълчаливи
мечтите под нозете ще се срутят,
небето се разтваря колебливо,
надеждите ще се смутят от скука.
Когато ти с мълчание говориш
ще издълбаеш в мене всяка дума.
И без да се замислиш ще събориш
създадената близост по между ни.
Объркана от твоето мълчание
откъсвам се, подобно лист отронен.
Ръцете ми те търсят в отчаяние,
не искам да останеш само спомен!
Тогава ще горят огньове ярки,
засенчили лъчите на луната.
През пламъците от светлинни арки
оставаме самотни в необята.
С мълчание прегръшам самотата,
издишвам прахоляка на звездите.
На допира ще чакам аромата,
да приближим – изгубени – съдбите.
Аз топли думи чакам да почувствам,
да искам още близост помежду ни.
Напукани да се потърсят устните
през целия ни път да се целунем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
