Думи на мълчание
Когато казваш думи мълчаливи
мечтите под нозете ще се срутят,
небето се разтваря колебливо,
надеждите ще се смутят от скука.
Когато ти с мълчание говориш
ще издълбаеш в мене всяка дума.
И без да се замислиш ще събориш
създадената близост по между ни.
Объркана от твоето мълчание
откъсвам се, подобно лист отронен.
Ръцете ми те търсят в отчаяние,
не искам да останеш само спомен!
Тогава ще горят огньове ярки,
засенчили лъчите на луната.
През пламъците от светлинни арки
оставаме самотни в необята.
С мълчание прегръшам самотата,
издишвам прахоляка на звездите.
На допира ще чакам аромата,
да приближим – изгубени – съдбите.
Аз топли думи чакам да почувствам,
да искам още близост помежду ни.
Напукани да се потърсят устните
през целия ни път да се целунем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
