10.09.2022 г., 12:34

Думи на мълчание

858 12 22

Когато казваш думи мълчаливи 
мечтите под нозете ще се срутят,
небето се разтваря колебливо, 
надеждите ще се смутят от скука.

 

Когато ти с мълчание говориш
ще издълбаеш в мене всяка дума.
И без да се замислиш ще събориш
създадената близост по между ни.

 

Объркана от твоето мълчание
откъсвам се, подобно лист отронен.
Ръцете ми те търсят в отчаяние,
не искам да останеш само спомен!

 

Тогава ще горят огньове ярки,
засенчили лъчите на луната.
През пламъците от светлинни арки
оставаме самотни в необята.

 

С мълчание прегръшам самотата,
издишвам прахоляка на звездите.
На допира ще чакам аромата,
да приближим – изгубени – съдбите.

 

Аз топли думи чакам да почувствам,
да искам още близост помежду ни.
Напукани да се потърсят устните
през целия ни път да се целунем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...