16 sept 2011, 16:25

Думи от формалин 

  Poesía » Otra
5.0 / 2
803 0 1

Пръстите докосват те в ковчега,

 от устните тече ти формалин. 

Нима това ще е утеха -

и в ковчега ще си мой любим!



В бяла роба си облечен -

така ще те пренасят в оня свят.

Какво да сложа ти, за да си вечен?

Да спра Вселенския ти бяг?




Целувам те. Перото безпощадно

напомня ми за белия ти дим.

За обич е сърцето жадно, 

а имам само аромат на формалин.

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »