Пръстите докосват те в ковчега,
от устните тече ти формалин.
Нима това ще е утеха -
и в ковчега ще си мой любим!
В бяла роба си облечен -
така ще те пренасят в оня свят.
Какво да сложа ти, за да си вечен?
Да спра Вселенския ти бяг?
Целувам те. Перото безпощадно
напомня ми за белия ти дим.
За обич е сърцето жадно,
а имам само аромат на формалин.
© Надя Стоянова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
