Пръстите докосват те в ковчега,
от устните тече ти формалин.
Нима това ще е утеха -
и в ковчега ще си мой любим!
В бяла роба си облечен -
така ще те пренасят в оня свят.
Какво да сложа ти, за да си вечен?
Да спра Вселенския ти бяг?
Целувам те. Перото безпощадно
напомня ми за белия ти дим.
За обич е сърцето жадно,
а имам само аромат на формалин.
© Надя Стоянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
