Пръстите докосват те в ковчега,
от устните тече ти формалин.
Нима това ще е утеха -
и в ковчега ще си мой любим!
В бяла роба си облечен -
така ще те пренасят в оня свят.
Какво да сложа ти, за да си вечен?
Да спра Вселенския ти бяг?
Целувам те. Перото безпощадно
напомня ми за белия ти дим.
За обич е сърцето жадно,
а имам само аромат на формалин.