Те са изписани малки звезди,
сърца и усмивки, звънчета искрящи.
Сипят се кротко по белият лист
и се превръщат във щастие.
Ти ги усещаш. Отвръщаш ми с тях.
С думи гальовни дъждът ни вали.
Нищо не искаме. Мокро е в нас.
И е прекрасно. Нали?
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados