Думите
Пониква думата след корена,
прохожда с първите ни звуци.
Говорят с недомлъвки хората
и приказката им скрибуца.
И тя е ту бодил назъбен,
ту топла като чай от лайка.
Човекът спира посред пътя,
а после с него тръгва харна.
Ти уж държиш я, а се хлъзга,
недомълчана, любопитна.
Край огъня след нея мръзнеш,
и блага е, и лековита.
Написаното ще остане,
след век ще почне да говори
и ще познаем всяка рана,
и любовта на всички хора.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слави Тодоров Todos los derechos reservados
