20 ene 2017, 22:56

Думите 

  Poesía » Otra
991 2 11
Пониква думата след корена,
прохожда с първите ни звуци.
Говорят с недомлъвки хората
и приказката им скрибуца.
И тя е ту бодил назъбен,
ту топла като чай от лайка.
Човекът спира посред пътя,
а после с него тръгва харна.
Ти уж държиш я, а се хлъзга,
недомълчана, любопитна.
Край огъня след нея мръзнеш,
и блага е, и лековита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??